Преосмислянето на темповете на инвестиране в работна сила никога не е било по-уместно. 2020 г. стартира с разрушителна пандемия, принуждавайки страните да останат в пълна изолация, за да предотвратят разпространението на вируса и претоварването на здравните си системи. Макар и за няколко месеца, вече има показатели – поне в краткосрочен план – за икономическия спад и ръстта на безработицата в резултат на тази ситуация. Тепърва обаче разбираме доколко пандемията ще се отрази на ежедневието ни. Вече виждаме промените около нас – променящите се модели на работа, необходимостта от прекратяване на служители, преструктурирането на някои бизнеси, променящите се профили на работа, промяната в търсените качества и компетенции на служителите, отговарящи на новата нормалност. Затова сега повече от всякога е най-удачното време да разгледаме възможностите за развитие на работната сила.

Това издание на доклада Inovantage разглежда именно променящите се подходи към човешкия капитал. В частност специфичните области, в които може компаниите да инвестират за развитието на човешкия си капитал, за да бъдат напълно подготвени за бъдещето на работата. Защото най-ценният им актив днес са иманно хората – тези, способни да учат и да се адаптират към новите обстоятелства. Затова инвестиции в усъвършенстване на уменията и преквалификация, в гъвкави форми на работа и обучение през целия живот са от изключителна важност за бъдещето на бизнесите днес.

Докладът разглежда инвестициите в работната сила в контекста на заетост, образование и икономика. Анализирани са глобалните тенденции в развитието на работната сила, но фокусът е върху Централна Европа и регионите на Близкия Изток и Северна Африка, включващи страните: Гърция, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния, България, Сърбия, Турция и Обединените арабски емирства.

• По-квалифицираните работници водят до по-добра производителност, по-добри индивидуални доходи и повече сигурност при често променящ се пазар на труда.
• Подсигурявайки, че уменията на работниците отговарят на бъдещите очаквания за промяна на пазара на труда, намалява сътресенията, причинени от технологичните промени, и води до проактивна адаптация.
• Уменията на работна сила са предимство в дългосрочен план за отделните организации, които инвестират в преквалифициране и повишаване на квалификацията на техните служители.

• Гъвкавите форми на работа позволяват на по-слабо представените групи да имат по-добър достъп до пазара на труда, като същевременно намаляват риска от дългосрочна безработица.
• Много страни изостават в прилагането на практики за гъвкави форми на работа, но възстановяването след пандемията може да включва значителни промени на работното място.
• За истинска гъвкава сигурност системите за социално осигуряване трябва да се променят и адаптират към новия пазар на труда.

• Ученето през целия живот представлява по-обхватна форма на повишаване на квалификацията и преквалификацията и често се регулира като част от публичната политика на компаниите.
• Ученето през целия живот е необходимо, за да се подготвят обществата за технологични промени и застаряваща работна сила.
• Ученето през целия живот облагодетелства всички главни заинтересовани страни на работното място, включително служителите, работодателите и институциите.